Въглехидратите и тяхното значение за здравето

Въглехидратите са важна група хранителни вещества, които предоставят енергия на нашето тяло. Те са основни макронутриенти заедно с белтъчините и мазнините.

В тази статия ще проучим различните видове въглехидрати, тяхното значение за нашето здраве и как да ги интегрираме в здравословния си хранителен режим.

Какво са въглехидратите?

Въглехидратите изграждат основен клас макронутриенти и са от съществено значение за доставянето на енергия до организма. Те са известни и като захари или захариди, поради характерния им сладък вкус при някои представители.

Въглехидратите са съединения от молекули, които включват атоми на въглерод, водород и кислород в определени пропорции. Техните съотношения са подобни на тези на „въглероден хидрат“ (C‒H2O)n, откъдето и произлиза терминът „въглехидрат“.

Според броя на захарните молекули, въглехидратите се разделят обикновено на прости и сложни въглехидрати. Простите въглехидрати включват монозахариди и дизахариди. Сложните въглехидрати включват олигозахариди с 3–10 захарни единици и полизахариди с повече от 10 единици.

Монозахаридите са най-прости по структура въглехидрати и не могат да бъдат разградени на по-малки единици от храносмилателните ензими. Глюкозата, фруктозата и галактозата са основните мономери (единици), до които се разграждат всички въглехидрати приети с храната. 

  • Глюкозата е най-бързо усвояваният въглехидрат от организма, като служи като основен източник на енергия.
  • Фруктозата, известна още като плодова захар, е изключително сладка и се използва като алтернатива на захарта в множество храни и напитки. Тя се абсорбира по-бавно от тънкото черво в сравнение с глюкозата и по-лесно се трансформира в гликоген в черния дроб.
  • Галактозата се образува при разграждането на лактозата (млечна захар). Тя не се среща свободно в хранителните продукти и има своя роля в млечната индустрия.

Дизахаридите включват захароза, лактоза и малтоза, като всяка от тях е образувана от две захарни единици. Те, заедно с монозахаридите, се класифицират като прости въглехидрати.

  • Захарозата, позната още като бяла захар, се добива от захарна тръстика или цвекло. Тя е съставена от глюкоза и фруктоза и представлява широкоизползван подсладител.
  • Лактозата (млечна захар) се среща естествено в млякото и млечните продукти. Тя се състои от глюкоза и галактоза и играе роля в храненето на бебетата чрез майчиното мляко.
  • Малтозата (малцова захар) не се среща в свободно състояние в храната, а се открива в сиропите, получени от малц и нишесте. Съставена е от две молекули глюкоза.

Олигозахаридите са сложни въглехидрати, с по-къса верига. Съставени от 3-9 свързани молекули захар. Някои представители са галактоолигозахариди и фруктоолигозахариди

Олигозахаридите играят ключова роля в подхранването на полезни бактерии в червата, насърчавайки здравословната микрофлора, подобрявайки имунната система и подпомагайки храносмилателния процес.

Полизахаридите са дълги вериги от свързани монозахаридни единици и представляват сложни въглехидрати. Те играят важна роля в храненето и осигуряват дълготрайна енергия за организма. Някои от най-известните полизахариди са гликогенът, нишестето и целулозата.

  • Гликогенът представлява формата, в която животните съхраняват глюкозата в тъканите си, особено в мускулите и черния дроб. Този глюкозен резерв може бързо да бъде разграден и освободен в организма, осигурявайки необходимата енергия при повишено физическо натоварване.
  • Нишестето е основният източник на въглехидрати в растителната храна. То представлява полимерни вериги от глюкозни молекули, които се разграждат постепенно от храносмилателните ензими, осигурявайки стабилен и продължителен поток от енергия.
  • Хранителните влакнини съставляват важна част от полизахаридите и се разделят на две групи – водоразтворими и водонеразтворими. 
    • Водоразтворимите полизахариди се разтварят във вода, образувайки слизести структури, които предоставят ползи за здравето ни. Пример за този вид е пектинът, който се среща в плодове като ябълки и цитрусови плодове. Този полизахарид може да намали холестеролните нива и да помогне за регулиране на кръвната захар.
    • Водонеразтворимите полизахариди представляват хранителни влакнини, които не се разтварят във вода, но подпомагат храносмилателния процес и предотвратяват запек. Пример е целулозата, която се среща в цели зърнени храни и зеленчуци.

Защо се нуждаем от въглехидрати?

Въглехидратите са основният източник на енергия за нашето тяло. Те предоставят гориво за клетките и органите като се разграждат до монозахариди, от които с най-голямо значение е глюкозата – основен източник на енергия за мозъка и мускулите. 

Тялото разгражда въглехидратите до глюкоза с три основни цели: да предостави енергия за поддържането на телесните функции, да осигури бърза и моментална енергия по време на физическа активност и да запаси излишъка от енергия в мускулите или черния дроб и да я освободи при нужда. 

Ако тялото вече има достатъчно запасена енергия и не се нуждае от повече, глюкозата се преобразува в мазнини, което може да доведе до натрупване на тегло.

Въглехидратите изпълняват и важни структурни роли. Например гликозамингликаните участват в състава на междуклетъчното вещество, а гликопротеините в състава на клетъчните мембрани.

Източници на въглехидрати

Снабдяваме се с въглехидрати чрез консумацията на храна. Източниците на въглехидрати се намират главно в растителни храни и млечни продукти.

Простите захари включват монозахариди и дизахариди. 

Прости захари се намират в рафинираните въглехидрати. Това са въглехидратни храни, които са претърпели процес на обработка, при който е премахната голяма част от техните влакнини, минерали и други полезни съставки. 

Този процес обикновено включва отстраняване на външния слой на зърното или растителната клетъчна структура, като резултатът е продукт с по-фина текстура и по-продължителен срок на годност.

Следните храни често съдържат главно рафинирани въглехидрати и трябва да бъдат ограничени (Според СЗО до 10% от общата енергийна стойност за деня):

  • Захарни напитки: Газирани напитки, подсладен чай, спортни напитки, плодови сокове и други.
  • Десерти и сладкиши: Понички, торти, бисквити, сладолед, бонбони и други.
  • Бели брашна, хляб и пасти: Това включва „бял пшеничен“ хляб, банички, бяла паста и други.


Но не всички прости захари са еднакви. Фруктозата и лактозата се намират в по-хранителни продукти, като плодове и мляко. Това са „естествено срещащи се“ захари и за разлика от рафинираните захари, тези захари често идват с витамини, минерали и фибри, от които тялото ни се нуждае.

Сложните въглехидрати са олигозахариди и полизахариди. Следните храни са добри източници на сложни въглехидрати:

  • Пълнозърнести храни: Цели, непреработени зърнени храни като овес, киноа, ечемик и кафява ориз.
  • Бобови култури: Леща, черни фасул, боб, къдрав боб, и други.
  • Зеленчуци: Сладки картофи, броколи, зелени бобове, моркови, аспержи и други.
  • Плодове: Ябълки, ягоди, портокали, киви и други.
  • Ядки и семена: Бадеми, орехи, фъстъци, чиа семена и други

От колко въглехидрати се нуждаем?

Въпреки, че протеините и мазнините могат също да осигурят енергия, въглехидратите са предпочитаният източник за тялото, тъй като тя е лесноразградима и бързо освобождава енергия.

Без достатъчно количество въглехидрати, организмът ще започне да използва протеините и мазнините за енергия, което може да има негативни последици за основни функции като възстановяването и изграждането на тъканите.

Препоръчва се да се консумират между 45% и 65% от общото дневно калорийно съдържание във формата на въглехидрати, от които поне 25 грама да са фибри. Въпреки това, нуждите от въглехидрати зависят от много фактори, включително ръст, тегло, нивата на активност и контрола на кръвната захар.

Например, хората, които са физически активни или се занимават с интензивни тренировки, може да имат по-високи нужди от въглехидрати, за да задоволят повишената си потребност от енергия.

Някои състояния и заболявания като инсулинова резистентност и диабет, изискват по-високо внимание върху качеството и количеството на въглехидратите, за да се стабилизира нивото на кръвната захар.

Какви са ползите и вредите за здравето?

Изборът на правилния вид въглехидрати играе съществена роля за поддържане на добро здраве.

Сложните въглехидрати и ползите за здравето

Сложните въглехидрати, богати на диетични фибри, се отличават с по-бавното си разграждане в организма, което има редица положителни въздействия:

  • Стабилни нива на кръвната захар: Благодарение на бавното си разграждане, сложните въглехидрати поддържат стабилни нива на кръвната захар. Това осигурява постепенна и устойчива доставка на енергия до организма.
  • Поддържане на ситост: Богатите на фибри сложни въглехидрати помагат да се усетим сити за по-дълго време. Този ефект подпомага контрола на апетита.
  • Защита от хронични заболявания: Консумацията на храни, богати на сложни въглехидрати, свързва с намален риск от различни хронични заболявания като диабет и сърдечно-съдови проблеми.
  • Подобрение на холестеролните нива: Диетичните фибри, съдържащи се в сложните въглехидрати, могат да повишат „добрия“ HDL холестерол и да намалят нивата на „лошия“ LDL холестерол.
  • Противовъзпалителни свойства: Растителните съединения в сложните въглехидрати могат да помогнат в борбата с възпалението, което може да спомогне за предотвратяването на хронични заболявания.
  • Подкрепа за микробиотата: Сложните въглехидрати, особено тези, богати на разтворими фибри, подхранват полезните бактерии в червата. Това подпомага баланса на микробиотата и здравето на храносмилателната система.

Прости въглехидрати и рисковете за здравето

Прекомерното консумиране на прости въглехидрати, като рафинирани зърнени храни и добавена захар, може да доведе до редица неблагоприятни ефекти върху здравето. Тези видове въглехидрати се разграждат бързо и предизвикват колебания в нивата на кръвната захар. Изследванията ни предупреждават за следните рискове:

  • Допринасят за прекомерното хранене: Колебанията в нивата на кръвната захар създават усещане за глад и в последствие това да доведе до потенциално преяждане.
  • Високи нива на триглицериди: Големи количества рафинирани въглехидрати могат да доведат до повишени нива на триглицеридите, което увеличава риска от сърдечни заболявания и диабет тип 2.
  • Увеличен риск от сърдечни заболявания: Захарта и рафинираните зърнени храни увеличават риска от сърдечни заболявания. Изследване показа, че тези, които консумират най-много рафинирани зърнени храни, имат два до три пъти по-голям шанс да развият сърдечно заболяване в сравнение с онези, които консумират най-малко.
  • Увеличен риск от диабет тип 2: Прекомерната консумация на прости въглехидрати може да доведе до устойчивост на клетките към инсулин, което значително увеличава риска от диабет тип 2.
  • Захарта е зависимост за някои хора: Захарта подтиква мозъка да освобождава допамин. За тези, които са склонни към зависимост, спирането на захарта може да бъде предизвикателство.
  • Увеличен риск от затлъстяване: Простите въглехидрати влияят на нивата на апетитните хормони, увеличавайки честотата и интензивността на чувството за глад. Този ефект може да доведе до по-голяма консумация на калории и по-затруднено поддържане на здравословно тегло.

Заключение

Въглехидратите са от съществено значение за осигуряването на енергия на тялото и подпомагането на оптималната му функция. 

Индивидуалните нужди от въглехидрати могат да варират в зависимост от фактори като начин на живот, тегло и ниво на активност. 

Чрез включването на сложни въглехидрати и ограничаването на консумацията на рафинирани въглехидрати, можем да поддържаме здравословна диета, да постигнем баланс в нивата на кръвната захар и да намалим риска от свързани с това заболявания.

Забележка: Тази статия предоставя информация с образователна цел. Винаги се консултирайте с медицински специалист преди да направите резки промени в хранителния си режим.

  1. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7599874/
  2. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/19289389/
  3. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/20094802/
  4. https://jn.nutrition.org/article/S0022-3166(22)08483-8/fulltext
  5. https://journals.plos.org/plosmedicine/article?id=10.1371/journal.pmed.0040261
  6. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/21332763/
  7. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/3374320/
  8. https://www.mdpi.com/2072-6643/14/18/3809
  9. https://www.healthline.com/nutrition/simple-sugars
  10. https://www.medicalnewstoday.com/articles/318615#health-benefits-of-complex-carbs
  11. https://www.who.int/news/item/17-07-2023-who-updates-guidelines-on-fats-and-carbohydrates

Направете първи стъпки към по-добро здраве

Още от Блога