Периодичното гладуване, още познато като „фастинг“, се наложи като една от най-популярните стратегии за отслабване през последните години.
Привържениците му го свързват с ползи като редуциране на телесното тегло, подобряване на чувствителността към инсулин и дори удължаване на живота. Но доколко тази практика е безопасна и ефективна за хора с хронични заболявания като диабет тип 2?
В тази статия ще разгледаме какво представлява фастингът, как влияе на обмяната на веществата, кога е най-полезен и дали може да бъде подходящо допълнение към лечението на диабет тип 2.
Какво е периодично гладуване (фастинг)?
Фастингът не е традиционна диета. Вместо да се фокусира върху какво ядем, той поставя акцент върху кога се храним.
Най-разпространеният вариант е схемата 16:8. Това са 16 часа без храна и 8-часов прозорец, в който се консумират всички хранения за деня. Други популярни варианти включват 18:6 или дори 20:4. Съществуват и варианти като OMAD (one meal a day – едно хранене за деня) или 24 часово гладуване веднъж или два пъти седмично.
Периодичното гладуване може да подобри вашето здраве, просто защото е лесен за следване инструмент, използван от мнозина, за да намалят броя на калориите, които консумират.
Как фастингът влияе на метаболизма и инсулиновата чувствителност?
Идеята зад този тип хранене е да се „превключи“ метаболитния механизъм от изгаряне на глюкоза (захар) към използване на мазнини и кетони като източник на енергия. Това помага не само за редукция на мазнините, но и за подобряване на чувствителността към инсулин и дори за съхраняване на мускулна маса, когато е съчетано с правилно хранене.
Редица клинични проучвания показват, че периодичното гладуване може да намали телесното тегло, кръвното налягане, нивата на кръвна захар и холестерол. Но не винаги се наблюдават тези ефекти.
Основната причина за подобряването на здравето при този хранителен режим се дължи на загубата на телесно тегло в следствие на калориен дефицит. Той може да се получи естествено, поради ограниченото време на хранене и невъзможността за вкарване на по-голям обем храна. Въпреки това, в зависимост от вида на храната и количеството, тези прозорци на гладуване може да не са достатъчни за постигане на резултати.
За тези, които са свикнали на едно хранене да поемат по-големи количества храна и не подбират с какви ястия се хранят, периодичното гладуване може да не доводи до загуба на тегло. При фастинга е важно да се подбират питателни храни с висока хранителна стойност (вижте повече в тази статия за калориите тук).
Има ли значение кога се прави фастинг?
Въпреки че много хора избират да пропуснат закуската и да се хранят от обяд нататък, последните изследвания показват, че времето на хранене има сериозно значение.
Храненето в по-ранната част на деня (до 18:00 часа) има по-изразен положителен ефект, независим от загубата на тегло, върху инсулиновата чувствителност, контрола на кръвната захар, артериалното кръвно налягане и оксидативния стрес в сравнение с храненето късно вечер (напр. 21-22:00 часа).
Това се обяснява с циркадния ритъм. Нашият естествен вътрешен часовник на организма, който регулира различни физиологични процеси. През деня храносмилането, усвояването на хранителни вещества и инсулиновият отговор са значително по-ефективни. При хранене късно вечер се наблюдават нощна глюкозна непоносимост, повишени нива на кортизол (стресов хормон) и намалено изгаряне на мазнини, все фактори, които в дългосрочен план могат да доведат до затлъстяване и влошаване на метаболитното здраве.
Подходящ ли е фастингът при диабет тип 2?
Отговорът не е еднозначен и зависи от индивидуалния случай. Някои ендокринолози и лекари са скептични. Например д-р Хесус Лизарзабуру, лекар по семейна медицина в TPMG Grafton Family Medicine в Йорктаун, Вирджиния, предупреждава, че за много пациенти с диабет тип 2, които имат затруднения с контрола на храненето и вече приемат медикаменти, фастингът може да бъде прекалено труден за спазване и дори опасен, ако не е внимателно наблюдаван.
Ако обаче пациентът говори с лекаря си, за да се увери, че са налице подходящи насоки, периодичното гладуване може да се окаже полезно дори за тези с диабет тип 2.
Периодичното гладуване би било чудесен вариант за пациент с диабет, който е мотивиран, редовно проверява кръвната захар и знае как да коригира лекарствата, тъй като инсулиновата резистентност се подобрява, заедно с контрола на кръвната захар по време на диетичния план.
Важно е планът да бъде съставен и проследяван от медицинско лице, което може да коригира дозите на инсулин или други лекарства, за да се избегнат сериозни рискове за здравето.
Основни рискове и как да ги избегнем
Най-сериозният риск при прилагане на фастинг при диабетици е хипогликемията, или прекалено ниска кръвна захар. Хипогликемията е рискова за хора, които приемат инсулин или сулфонилурейни препарати. Лекарствата трябва да бъдат коригирани, а пациентът редовно наблюдаван, особено в началния период на адаптация.
Друг потенциален проблем е недостатъчният прием на белтъчини и основни микронутриенти, особено когато се комбинира с медикаменти, потискащи апетита, като GLP-1 агонисти (напр. семаглутид, лираглутид). Това налага внимателно планиране на храненията и в някои случаи прием на допълнителни витамини и минерали при наличие или опасност от развитие на дефицити.
Не бива да се подценява и социалният аспект. Много пациенти с диабет се сблъскват с ограничен достъп до качествена и питателна храна или нямат достатъчно време за планиране и приготвяне на здравословни ястия. Това допълнително затруднява прилагането на фастинг, който изисква съзнателност и дисциплина в избора на храна.
Как да започнете безопасно с периодичното гладуване?
Ако сте диагностицирани с диабет тип 2 и обмисляте да включите периодично гладуване в своя режим, подходът трябва да бъде внимателен, структуриран и съгласуван с вашия лекуващ екип. Ето няколко ключови съвета, които могат да ви помогнат да започнете безопасно:
1. Консултирайте се с ендокринолог или диетолог
Преди всичко, обсъдете намерението си с вашия лекар. Това е важно не само за оценка на рисковете, но и за коригиране на лекарствата, особено ако приемате инсулин или медикаменти, които понижават кръвната захар.
Фастингът може да промени нуждите ви от лекарства, понякога драстично.
2. Започнете постепенно
Ако никога не сте практикували фастинг, не започвайте веднага с 16:8. Може да стартирате с 12:12 (12 часа гладуване, 12 часа хранене), след което постепенно да удължавате гладуването. Така ще дадете време на тялото си да се адаптира.
3. Проследявайте редовно нивата на кръвната захар
По време на фастинг е особено важно да следите кръвната си захар, особено при поява на симптоми на хипогликемия (треперене, потене, замайване, слабост). Водете си дневник, който можете да обсъждате с лекаря си.
4. Планирайте храненето внимателно
Въпреки ограничения времеви прозорец, приемът на качествена и балансирана храна остава критично важен. Залагайте на храни, богати на фибри, протеини, здравословни мазнини и с нисък гликемичен индекс. Избягвайте „компенсиране“ с бързи въглехидрати или преработени храни по време на прозореца за хранене.
5. Останете хидратирани
По време на фастинг не се ограничава приемът на вода. Добрата хидратация подпомага контрола на апетита и кръвната захар. Допустими са и некалорични напитки като билков чай и черно кафе, но избягвайте подсладители.
6. Слушайте тялото си
Фастингът не е подходящ за всеки. Ако почувствате умора, дразнене, замайване или ви е трудно да се концентрирате, това може да е знак, че режимът не е подходящ или е твърде строг. Не се насилвайте и се върнете към по-гъвкав план, ако е необходимо.
Заключение
Периодичното гладуване е обещаваща стратегия за подобряване на метаболитното здраве, включително при хора с диабет тип 2. Но не е универсално решение и не замества нуждата от индивидуализиран план на лечение. За някои пациенти фастингът може да бъде ефективен начин за сваляне на килограми и контрол на кръвната захар, стига да се прилага под лекарски контрол и с ясна стратегия.
Ако обмисляте да опитате периодично гладуване, консултирайте се с ендокринолог или диетолог, за да прецените дали това е безопасно и подходящо за вашия конкретен случай. Правилният подход не се крие само в това кога се храните, а в това как подхождате към цялостното си здраве.
Забележка: Тази статия предоставя информация с образователна цел. Винаги се консултирайте с медицинско лице преди да направите резки промени в хранителния си режим.
