Периферна артериална недостатъчност: симптоми и превенция

Периферна артериална недостатъчност (ПАН) е заболяване, при което се нарушава кръвоснабдяването на крайниците (най-често на краката) поради стеснение или запушване на артериите. Това се случва в резултат на атеросклероза – натрупване на мастни отлагания (плаки) по стените на кръвоносните съдове, което води до намаляване на кръвния поток.

Засяга предимно хората във възрастовата група между 50 и 70 години, като е установено, че засяга до 20% от популацията. Въпреки високата честота на заболяването, то често остава неразпознато, особено в по-леките форми, като около 40% от пациентите не проявяват симптоми или имат неразпознати оплаквания, които не алармират за проблем.

Затова е важно заболяването да бъде добре разпознато, особено от рисковите групи пациенти, и да се следят предупредителните признаци, както и да се спазват препоръчителните мерки за превенция и терапия.

Основни рискови фактори за периферна артериална недостатъчност

Периферната артериална недостатъчност (ПАН) е заболяване, което често е свързано със специфични рискови фактори. Сред тях са:

  • Захарен диабет – Пациентите с диабет са изложени на значително по-висок риск от развитие на ПАН, тъй като високите нива на глюкоза в кръвта увреждат стените на съдовете, което ускорява процесите на атеросклероза (образуване на плаки по стените на артериите).
  • Артериална хипертония (високо кръвно налягане) – Прекомерното налягане върху съдовете води до тяхното увреждане и стесняване, което пречи на нормалния кръвоток.
  • Високи нива на холестерол – Повишените нива на серумния холестерол улесняват натрупването на плаки по стените на съдовете, което допълнително ограничава притока на кръв.
  • Тютюнопушене – Продължителното пушене е един от най-сериозните рискови фактори, като токсичните вещества в тютюна допълнително увреждат съдовете и създават предпоставки за развитие на ПАН.

Тези рискови фактори могат да бъдат комбинирани, като така повишават вероятността от развитие на заболяването.

Симптоми на периферна артериална недостатъчност

Една от основните пречки за успешното управление на ПАН е трудността при разпознаването на симптомите. Ранното диагностициране на заболяването е ключово за предотвратяване на по-тежките му форми, които могат да доведат до некроза или гангрена и налагат ампутация на засегнатия крайник.

Някои от симптомите, които сигнализират за необходимост от консултация с медицински специалист, включват:

  • Болки или умора в мускулите на крайниците при физическо натоварване – Обикновено пациентите изпитват болка в долните крайници при ходене или други физически активности, която отшумява при покой. Това състояние е известно като клаудикация и е типичен белег на ПАН.
  • Разлики в температурата, цвета или обема на крайниците – Хладни крайници, промени в цвета на кожата, намалено окосмяване или видима загуба на мускулна маса са също индикатори за нарушен кръвоток.
  • История на инсулт или инфаркт – Пациенти, които са преживели исхемичен мозъчен инсулт или миокарден инфаркт, са в риск от развитие на ПАН и е препоръчително да следят състоянието си редовно.

Препоръчително е пациентите, които попадат в рисковите групи, да преминават ежегоден профилактичен преглед, дори и да нямат оплаквания. Такъв подход може да помогне за ранното диагностициране и адекватно лечение на заболяването.

периферна артериална недостатъчност - артеросклероза

Методи за превенция и лечение на периферна артериална недостатъчност

Превенцията на ПАН е най-добрата форма на лечение, тъй като чрез правилни мерки пациентите могат значително да намалят риска от усложнения.

Препоръчва се комплексен подход, включващ контролирани физически упражнения, хранителен режим и редовен мониторинг на здравословното състояние.

1. Физическа активност под контрол

Редовните упражнения помагат за подобряване на кръвообращението в засегнатите зони.

Специалистите препоръчват контролирана физическа активност, като ходене на пътека или велоергометър, 2-3 пъти седмично за 30-45 минути.

Такива упражнения, провеждани под наблюдението на кинезитерапевт, са от съществено значение за подобряване на съдовата функция и забавяне прогресията на ПАН.

2. Контрол на нивата на холестерол и глюкоза

Важно е пациентите да поддържат нормални стойности на холестерол, триглицериди, кръвна захар и гликиран хемоглобин.

За целта се извършват редовни лабораторни изследвания, като при установени отклонения се консултират със специалисти, които препоръчват адекватно лечение.

3. Хранителен режим

Пациентите с ПАН е препоръчително да следват балансирана диета, богата на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и ограничаване на наситените мазнини.

Поддържането на здравословно тегло също е от значение, тъй като намалява натоварването върху сърдечно-съдовата система.

4. Отказ от тютюнопушене 

Тютюнопушенето предизвиква ендотелна дисфункция, компрометира биоактивността на азотния оксид и изостря атеросклерозата, което води до нарушен кръвен поток.

Спирането на тютюнопушенето е от решаващо значение за възстановяване на притока на кръв, забавяне на прогресията на заболяването и подобряване на резултатите при лица с периферна артериална недостатъчност.

Ефективността на профилактичните програми

Според изследвания, проведени в САЩ, Великобритания, Япония и Норвегия, между 60 и 68% от пациентите, включени в програми за контролирана физическа активност, съобщават за намаление на симптомите след период от 6 до 24 седмици.

Това включва по-дълги разстояния, които могат да извървят без болка, както и значителна редукция на необходимостта от ендоваскуларно или хирургично лечение за възстановяване на съдовия кръвоток.

Тези резултати показват, че системното лечение и профилактика на ПАН могат да бъдат ефективни в намаляване на тежките усложнения и поддържане на по-добро качество на живот за пациентите.

Заключение

Периферната артериална недостатъчност е сериозно и често подценявано заболяване, което засяга значителна част от населението, особено във възрастовата група над 50 години.

Навременното диагностициране и подходяща профилактика са ключови за предотвратяване на сериозните усложнения на заболяването. Превантивните мерки включват редовна физическа активност, здравословен хранителен режим, контрол на рисковите фактори и отказ от тютюнопушене.

Препоръчително е пациентите, които попадат в рисковите групи, да се консултират със специалист и да провеждат профилактични прегледи. Това може да е от решаващо значение за поддържане на добро качество на живот и предотвратяване на сериозни усложнения, които могат да доведат до инвалидизация.

Имате въпрос?

Направете първи стъпки към по-добро здраве

Още от Блога